Пак правя леко отклонение от основната тематика на сайта. Мнението е изградено върху информации от мрежата и разсъждения. Съдържа градивна критика към политическия елит и политическата система на света като цяло. Подкрепя се колективния интерес на мнозинството, на обикновените хора, а не на страните от конфликта.
1. Има ли печеливши при военни конфликти?
Всеки един военен конфликт или бедствие, като отшумяващия вирус, нанася вреди. Те засягат обикновените хора, основно бедните и средната класа. Ако следите новинарски статии, ще забележите любопитни анализи как само най-богатите увеличават състоянието си през такива кризи. Всички останали са губещи и ощетени. Те плащат цената. И пак обикновени невинни хора губят всичко и дори живота си, защото са се озовали на неподходящо място. Но дали действително най-богатите имат нещо общо с тези бедствия и дали лобират за тях? Засега присъства само в кръга на спекулациите и в теориите на конспирацията. Важното е да се намерят механизми, които да гарантират, че никой няма да печели на гърба на другите в такива тежки изпитания. Да се избегне появата на всякакви „конфликти на интереси“. Да няма печеливши. И дори може да има механизми да се взема от най-богатите. От солидарност и за да нямат потенциален интерес от войни и кризи. Защото повечето влиятелни политици по света идват от богати управляващи партии и са хора с богатство. Това им позволява да лобират за интересите пак на богатите и представлява потенциален конфликт на интереси. Тук не визирам конкретната ситуация, а като цяло. (Докато в управлението на държавите някой ден не започнат да влизат само обикновени хора, без семеен бизнес и без право на такъв, ще имаме вечно проблеми.) Друг потенциален интерес в конфликтите е борбата за ресурси, за преимущество, за власт и контрол над всичко.
2. Политика и интереси.
Всички ние нормалните хора изпитваме искрено съжаление за жертвите в тези военни конфликти. Тяхната болка и трагедия не можем и да си я представим. Засегнати са не само украински граждани, но и руснаци – със санкциите, семействата на военните. Незаслуженото враждебно отношение към всички руски граждани в чужбина е в разрез с „европейските ценности“ на Брюксел. Все едно например да ни затворят и накажат нас заради кражби на наши управници. Дали е справедливо? Не всичко е черно и бяло. Стигна се и до абсурдни реакции като блокиране на всичко руско – като великия Достоевски в Италия. Светът сякаш полудя по команда. Бързите реакции са потенциално правилен подход, но имат горчив привкус. Разликите в политиките при войната на „коалицията на желаещите“ в Ирак например и сега са в някакъв контраст, без да омаловажавам сегашните човешки трагедии в Украйна. Сякаш света се управлява от правото на по-силните и за едни има наказания, а за други нямаше съд. Но последните държат силни козове в ръцете си (като SWIFT и универсалната доларова валута, силни икономики). Как се преследват държавни интереси? САЩ провеждат например търговски войни дори с ЕС, и вероятно с целия свят. Всяка чужда държава във външната политика обикновено се разглежда като икономически конкурент, като противник. Всяка страна провежда външна политика и по правило отношенията се основават на взаимна изгода – като колкото получим, толкова даваме. Тук някакси се намесва шпионажа и скандалите със следенето на европейски лидери от САЩ. Те дори поискаха екстрадиране и военен съд за „предателя“ на интересите им. Европа замисли ли се? Аз не видях самостоятелни политики. Ние нямаме ли търговски интереси? Едните си гледат интереса, за сметка на всички други, докато ние добродушно ги прегръщаме като приятели. (Тук по-горе исках също да подчертая колко различни са обикновените граждани от политиката на държавата си и колко нечестно е това третиране на всички като едно цяло. Което води до омраза, злини, отчуждаване и горчивина от несправедливостите и разпалва излишно вредно противопоставяне. Разделяй и владей! Вземането на решенията и политиките не става от народите и чрез пряка демокрация, както трябва да бъде! Затова отговорността трябва да е само на хората във властта, а не на народа им! Както често се опитват да ни го пробутат и да ни обвиняват незаслужено. Ние не сме виновни за техните дела, а те са отговорни за нашите съдби! Това се полага на популярната в момента „представителна демокрация“ на елита.)
3. Дезинформация и свободата на словото.
Дезинформацията и лъжите по време на военни действия са нещо „нормално“. Например руската страна заяви, че няма да напада, докато струпваше войски и техника. Украинците пък сами си нападат околностите на превзета ядрена централа и след това обвиняват за това противника. (Вероятно търсейки поводи да намесят външни военни сили на своя страна.) В Интернет има разобличени данни като неистина и пропаганда. Дезинформацията, лъжите и пропагандата са винаги част от военните конфликти. На този фон всяка от страните започна да цензурира другата. Като Европа и други държави заеха страната на украинската власт. Това цензуриране може да повлияе на нагласите на част от гражданите в съответните страни от конфликта. Те са ограничени до тиражираната държавна политика. За Русия и Беларус можем да кажем, че властта им е вид диктатура и разправата с противниците им за власт е силова, физическа и груба. Те ограничават свободата на словото и дори предвиждат затвор и глоби за критиците. Големият въпрос е: Опитват ли се да ограничават и без това малките граждански свободи в „западния свят“. Като свободата на словото. Като правото на мнение. Наблюдават се както цензуриране в големите Интернет платформи, та дори и преследване на инакомислещи. Най-видно беше по време на обявената пандемия и сблъсъците на мнения. Сега имаме спиране на цели телевизии, филтриране на интернет адреси, а Русия цензурира социални мрежи. Видни руснаци бяха заставяни да вземат страна, може би и с пропагандна цел. Като никой не помисли дали няма да ги превърнат в потенциална жертва на режима на тяхната родина, ако приемат. Да не говорим за идеята на социалната платформа Мета за допускане на призиви за убийства на руски агресори. А перспективата в бъдеще да бъдем заключени и с ограничени права при обявена пандемия, да нямаме право на протести, на мнение, за неограничен период, изглежда плашещ. И в мислите ни се прокрадва зловещия призрак на атмосферата от света на Дж. Оруел. (Все пак мисля, че само болни мозъци могат да искат такъв свят.) Но това е начин да задържиш власт и буквално да превърнеш хората в роби с извънредно положение за цяла вечност.
4. В заключение.
Преди да ни е споходила някоя друга беда, съветвам можещите хора да обмислят политически идеи и решения, като например подобни на моите от други статии. Създаването на политически кодекс от идеи, програмни софтуерни реализации и популяризиране. Струва си да се отдели време. Въпреки че никой няма да ви плати за труда. Материалното понякога не е важно. А може осезаемо да се подобри живота и качеството му за всички. Не чакайте с примирение поредния политически проект на властта.
5. Допълнение. 29.03.22.
(Потенциален отговор само за хора, които искат да критикуват.)
Ще подчертая основните си мисли по-горе за хора, които може да се направят на неразбрали. Тук не се подкрепя агресора, напротив. Ясно е посочено. Изказва се подкрепа за обикновените хора, за нуждата от подобряване на живота им и на бъдещето на всички. Под свобода на словото се има в предвид цялата политика напоследък за цензуриране в мрежата. Но също така всички бихме искали да научим дали има някакви неудобни теми за „западния демократичен свят“ и в настоящия конфликт. Като позиции на разследващи журналисти, изявления от официални западни власти по парливи въпроси и други. Защото тук се критикува и западния модел. (Това не е клуб дебати. Тук не минава номера: „Щом не подкрепяш единия, значи си за другия.“)
Настоящата ситуация е като подарък за „демократичния свят“. Рейтинга им несъмнено ще се подобри след упадъка им напоследък. Вдъхва им се като че ли нов живот. И вече има статии на открита възхвала за това колко са велики и безалтернативни. Нека си спестят патоса за партийни сбирки, за да не ги сметнем за „платени тролчета“.
Ще повторя, тук се критикуват настоящите политически системи като остарели и се защитават собствени политически възгледи! Като естествено съм съгласен, че представителната демокрация е по-добра система от диктатурите. Но близкото бъдеще е на пряката демокрация, която ги превъзхожда! И не трябва да чакаме някой катаклизъм, за да го научим по трудния начин.