Поста отразява собствени позиции на автора на блога за политика, за скорошни и предстоящи събития.
Не е подходящо четиво за изявени русофили и по-конкретно путинофили.
Спорът кой да ни е по-по-най-национален празник?
За 24 май. В началото беше словото…“ Какво значение има културата и просвещението? Културата, образованието и обществото ни правят това, което сме сега. Те са определящи за качеството на нашия живот! За мен няма по-важен ден от този на писмеността ни. Просвещението прави разликата от дивия живот в отминалите епохи. То е довело до развитието на науката и културата, които реално подобряват живота ни. (Всички настоящи благинки, които имаме край нас. Включително медицина, домашни удобства, автоматизация на труда, неща за развлечение и други.) За нашата страна конкретно това е появата на кирилицата и развитието на словото до съвременния говорим български език, който е един от най-развитите езици по света. Кирилицата се появява и установява от и в Българската държава. С нашата азбука пишат и други народи. Ние сме били просветители за други народи. Духовни и културни. Други страни са решили после да наричат писмеността славянска. Тоест обща. И наистина такава е била целта първоначално, поставена пред солунските братята св. Кирил и Методий. Но те са създали глаголицата. Те са дали началото.
За 3-ти март. Какво е свободата? Тя е всичко. Върховна цел на всяко живо същество и дълбоко внедрен в самата им същност вътрешен стремеж. Затова най-високо класирания филм досега, „Изкуплението Шоушенк“, е първи. Дори дивите животни умират в плен. Не искам да пренебрегвам освобождението ни от турския султанат. Друг въпрос е кой точно ден е подходящ за честването. Ние сме били завладявани и от Византия, но въстанието на Асен и Петър някак си не се споменава толкова често. Може би малко хора се интересуват от историята и действителните събития и анализ на тях. В които се преплитат не толкова благородни интереси и действия на властта в Русия. Затова не харесвам конкретния повод. (Според мен истинската история и събитията ще ни научат да разбираме света и себе си по-добре. Аз вярвам, че историята трябва да се преподава точно, неподправено и да се разсъждава над нея. А не да се измисля и прекроява от политици. Не са важни датите, важни са изводите. Поуките от реални дела в миналото. За да избегнете патриотарството и да разберете хуманизма.) Свободата на духа е точно това. Затова, когато тази власт върши престъпления, ние не им се кланяме като роби. Ние сме ги гонили (руснаците) дори с армията си от техни посегателства над нашата независимост. Ние не сме длъжни да им бъдем васали и роби от каквото сме се спасили през 1978 г. И по-лошо, точно тази власт днес в Русия поробва собственото си население, както и съседни територии.
Затова врагът на свободата не е само външния, както го представят сега диктатурите, а и вътрешния. Тези престъпници деспоти, които управляват и потискат народа си. Примерите за сегашна Русия са неизчерпаеми. Има терор, както към противници на режима, така и към други техни граждани, заставяни да изпълняват и умират за режима. Така че всичко в държавите се променя с времето. Понякога към добро или към лошо. Ние не сме им длъжни с нищо на руския режим. Свободата е да се защитим от тях. Ние трябва да защитим себе си, живота си, достойнството си. Говоря и за такива хора, които са превзели и нашата родина. Тази бивша комунистическа престъпна вихрушка, която е пуснала корени във властта на държавата и се интересува само от себе си и материалното ограбване. И която ни е била натресена от Кремъл. Ние трябва да се защитаваме от такива хора сред нас, както и да помагаме на себеподобните си, както е казал един велик българин, сещате те, Васил Левски. Той е казвал, че ако се освободим, ще отиде да помага на други народи да го сторят. Аз влагам малко по-различен контекст. Според мен ние трябва да се освободим от престъпниците във властта. Това е истинската свобода, да живееш свободно. Да не се кланяш на силния, включително пред военния и ядрен руски шантаж днес. Затова, както съм писал и преди, е нужно усъвършенстване на държавното управление.
И така, стигам до изборите.
Болката на родния избирател и днес е налице. Нямаме особен избор за вота. Или почти. Всички се надяваме на нови и честни лица в политиката, но такива са трудни за откриване в изборните листи от много години. Но този път аз твърдо ще отида да гласувам. Ще ви кажа защо. Заради игричките на задкулисието и техните номерца. Защото те искат да се върнат. Искат ние да ги търпим като „безалтернативни“. Те започнаха една компроматна война срещу ПП/ДБ, която загубиха в моите очи точно с този си ход. Защото всичко беше очевидно с каква цел се прави. Предизборно. По сценарий. Видя се кой управлява институциите и ги използва за бухалки. Излезлите записи и внушения не съдържат почти нищо стойностно и не могат да се сравняват изобщо с излезлите компромати за статуквото. Те просто бледнеят. Няма и едно доказателство за присвоявания, каквито редовно излизат за групата на ГЕРБ/ДПС/БСП и сателити. За раздаването на обществени поръчки и пари на свои хора, на държавни пари и такива от ЕС. За раздаване на държавни земи, изсичане на гори, раздаване на държавни помощи на бизнеси, банки и всякакви подобни. За присвояване на разработени и развити бизнеси, за рекетиране. Списъка е безкраен. Но затова говорят малко медии и журналистите им биват преследвани. Големите медии просто заобикалят тези теми. А и повечето се управляват от статуквото.
Още по-неприятно ми стана, когато задкулисието вероятно притисна и медията „Боволъ“. Дали беше дирижирано нападението над техен журналист? Който беше арестуван и може би притиснат? На сайта им след това излязоха поредица еднотипни статии, оплюващи ПП/ДБ. Какво „велико документално престъпление“ са документите от едно гражданско НПО, тоест не е фирма и няма търговска дейност. И дали си дават сметка какво ще постигнат с тези статии? Кого ще връщат?
А какво направи статуквото? То смени и върна на властови позиции свои хора. Показа се отново симбиоза между президент и тези, с които уж се бореше. Симбиоза имаше и в позорния опит за промяна на вота ни в ООН за Сребреница. За натиска се потвърди от думите на замесените в него, тоест Сърбия, Унгария, Русия. Което е и държавна измяна според мен, заради политиката на оста Русия, Сърбия и Северна Македония срещу нас. Официалния доклад на ДАНС за националната сигурност поне е честен за заплахата от Русия. Това си е направо признание. Имаше и друга уличаваща информация. За възобновяване на т. нар. „инхаус“ поръчки-хранилки към обичайните фирми. Къде са ДАНС и прокуратурата? Те замитат такива случаи, защото никой не може да ги накара да работят.
Това е целенасочен опит за унищожаване на ПП/ДБ. Непрекъснато ни натрапват предизборни проучвания. Казват ни, че няма смисъл да гласуваме. Купуването на гласове започна отдавна. Има един етнос, който открито говори за това. Също така има една максима „Врагът на моят враг е…“. Незнам доколко са врагове, но аз твърдо ще гласувам, сещате се за кого. Защото те поне опитаха да организират истински държавни конкурси, а не предрешени, и това си пролича в събитията. Последва и тяхното разваляне от служебния кабинет. Защо малко журналисти пишат за това? Те искаха хора специалисти в държавния апарат, а не послушни „наши хора“. Затова може би заслужават повече шанс от статуквото. Защото те никога не са имали мнозинство в Парламента и не са можели да наложат волята си. „Плаващите мнозинства“ всъщност си приемаха каквото им беше удобно. Те дори решиха и си отстраниха главния прокурор. Споменавал съм преди някои от много недостатъци на ПП/ДБ, но днес ще ги преглътна.
Събитията по света.
Те са доминирани от войната в Украйна и глобалните последствията и вреди от нея. Вече си изказах мнението за това. Нашето статукво полускришом продължава да излива руската пропаганда върху нас. Но се кълне във вярност на Запада. Като не ги е грижа за неща като държавност и национална сигурност.
С всеки изминал ден, все повече и вече на всички стана ясно кой кого нападна и тероризира. Всеки, който подкрепя терора и убийствата в Украйна, заприлича на малък съучастник. Това не е „различната гледна точка“. (Аз дадох такава преди.) Не е някаква дребна и безобидна идеологическа и словесна битка. Това е реална, безумна, кървава и мръсна война в Европа. Да подхвърляш руските „опорки“ е като да си изцапаш ръцете с кръв. Но пък пропагандата се заплаща за да върви. Като „ферми за тролове“, „медии“, платени „инфлуенсъри“, разследваните и уличени крайни западни политици. На някои от тях вероятно не им пука, щом е платено, а други действат и по свое „вътрешно убеждение“, не отричам. Психологията е сложна наука и няма да я разискваме тук. Както и човешките достойнства на тези индивиди.
Другата основна тема е политиката на САЩ по отношение на Украйна. И несигурността каква ще бъде след изборите им за президент. Тяхната подкрепа е навярно определяща за крайния резултат от войната. Републиканците създадоха доста главоболия с бавенето на военната помощ за Украйна. Но според мен те понасяха репутационни щети от глупавите си действия. Мисля си, че кандидата им за президент, Тръмп, ги води към разруха. Той изисква някаква вярност и подчиненост от тях. Заплашва ги да ги изгони от политиката в противен случай. (Тоест опасно търсене на еднолична власт.) Непрекъснато дава съмнителни обещания на избирателите си, като спиране на войната в Украйна за ден. После взе да обещава предизборно всевъзможни неща с цел да прилъже/привлече избиратели. Посещението на унгарския лидер при него беше репутационна щета. Всеки можа да види кой с кого се харесва. И не е само присъдата му за документално престъпление, която получи наскоро. Има започнати още дела за документална измама на финансови институции, които съдебни дела не могат да приключат с решение преди изборите. Според мен той вече загуби изборите с глупавите си изказвания и действия. Тръмп, Орбан, Лукашенко…, списъка е дълъг, са пример защо е нужна директната демокрация. Защото понякога жадни за власт хора превръщат своята родина в противна диктатура. Това се случва разбира се в по-неутвърдени демокрации, изключвам САЩ.
В другата гореща точка – ивицата Газа, войната бе предизвикана от зверски терор, това съм съгласен. Военният отговор беше провокиран. Но резултатът е много цивилни жертви. А действията на Израел са почти брутални. Най-дразнещото за мен е как международния съд в Хага може да повдига обвинения към властта в Израел за военни престъпления, а за официалните руски власти, които имат по-големи „заслуги“ в Украйна, за тях няма обвинения. Войната днес е отживелица, варварство. И всеки властник и неговата послушна и алчна кохорта трябва да отговарят за погубените животи и съдби. За унищоженията, причинени от тях.
Моето мнение. Ако искаме да живеем истински, свободно, човешки, с достойнство, трябва да развием пряката демокрация. Трябва да поставяме правилните, добродетелните хора във властта, а не алчните търговци. Така ще получим и развием реално истинските човешки ценности във взаимоотношения помежду си и в обществото, което ще се гради на тях. Това е бъдещето. Социалността, но не само в Интернет. И не на тези руски опорки за прогнилия Запад, за християнските ценности на „Руский мир“ и подобни наративи…