След празниците и почивките, малкото, но безценни, семейни радости и мир за нас, които да оценим на фона на ужаса на североизток. И да си пожелаем по-скоро край на терора там. И никого, и неговото семейство, дом и близки да не ги спохожда война. Пожелавам и на всички властващи богаташи и обогатяващи се по върховете на властта и около тях да получат полагащото им се от по-висшите сили.
Пак ще си изменя плана и ще коментирам отново политиката. По света и у нас. (Все пак блога си е мой. Шега.) Изразявам моето лично виждане.
1. Политиката у нас в момента.
Според мен страха от имиджови загуби на настоящите политически проекти им пречи да се договорят, защото това може да доведе до пълна загуба на избиратели при някои от тях. Съществува и риска от ескалация чрез нови протестни вълни от коалирането им. Тъжното е, че всички те са се доказали с действията си, че искат да подобрят само собственото си благосъстояние, за сметка на нашето.
Подхвърлянето на идеята за президентска република може би цели проучване на политически нагласи. Едноличната власт е сигурна диктатура. Сегашна Беларус (и много други) може да ни служи за пример какво не бива да правим. Днес света е различен. По-развит е и са възможни по-добри методи за държавно управление. Властта трябва максимално да се децентрализира и упражнява от групи и колективи без еднолични решения. Това е от полза за всички, освен за тези, които искат да ни поробят и експлоатират. Сегашните ни прокурорска, съдийска и силова системи си имат шеф и един човек може да ги надзирава и контролира. Ако съществуваха например независими и равноправни прокуратури, които да можеха да се разследват дори едни други и да не им се месеше никой „голям“ шеф в работата, това щеше да бъде риск за мафията. Затова сега измисляме още един „главен“, за да избегнем промяна и да покрием на хартия някакви изисквания.
Одисеята с хартиените бюлетини – болезнено познати са ни схемите за изпитани манипулации на изборните резултати, които включваха разнасяне на чували с бюлетини, печатането на повече на брой бюлетини. Схемите се допълваха с купения вот, принудителния вот, влиянието на хората на държавна службица, които съзнават, че хранилката е за хора с връзки и не искат да я изпуснат, въпреки избора им по роднински и връзкарски принцип, а не заради (не)кадърност. Чували сме разкази от наблюдатели за потресаващото стъкмяване на резултати в протоколи, както и съмненията за фалшификации с превръщане на действителни бюлетини в недействителни. Защо върнаха хартиената бюлетина на пожар? Само глупак ще повярва, че мафията няма причина за това и изобщо не е планирано. Този синхрон от партиите на статуквото да „работят“ ударно до среднощ. Заради опасност от загуба на общини може би? Опасността мафията да загубят кметства е най-голяма и реална. Дали има риск от загуба на София в лицето на „Спаси София“? (Редактирам. Не ги подкрепям с поста си. Дали не са “стани да седна”?) Кметствата упражняват сериозна власт на местно ниво и предлагат много възможности за корупция. Ако се пропука контрола им в някой град, това може да се разрасте. Маневрата с машините дали не беше планирана за успокояване на напрежението? Питам се дали и идването на ПП не е било планирано? Тяхното допускане, въпреки нарушенията на законите с гражданството. Като отговор на протестната вълна, която беше срещу явните кражби на статуквото, и заради нейното потушаване и уталожване с времето. А сред „новите“ лица в ПП имаше и стари познайници. В момента вероятно тече планиране на нови „проекти“.
Използването на медиите, а напоследък и армиите от платени тролове, за пропаганда, не омръзна ли на всички или се намира още някой „вярващ“ в тези наши партии. Чрез тези средства за масова (дез)информация непрекъснато ни лансират избрани от тях кукли на конци. (Може би се мотивират от телефонните измамници, които винаги намират нови жертви. Шега е.) Това са примери от вече над 30 години история. Въпросът е само кого ще ви предложат като следващ „месия“. Като при това се опитват убедително да ви научат (ако мине при някой) да не им се месите изобщо, че няма спасение от тях и да ги оставите да си правят каквото си поискат. Протестиращите пък ще набият! Прилича ли на скрита и добре планирана и организирана битка с вас и срещу вас? Изход има. Нужно е да се организирате политически, това е единствения изход. Както писах и преди с идеи.
Чрез пропаганда да обвиниш външни сили/врагове за твоите престъпления е като че ли коронен номер на всяка диктатура по света. И е добре дошло. Ние се опитваме да подражаваме. Все някой ще се хване на лъжата. Чрез ПП намерихме начин да обвиним всички развити държави за нашите вътрешни проблеми, тоест корупция. Сякаш те ни заповядват и ни карат да си държим главния прокурор и да не правим съдебни реформи. На този фон имаме открита подкрепа в страната за руската мафия, която пък ръководи „братска“ Русия. Става дума за енергийни проекти и други руски бизнеси в нашата страна, за които всеки научи или им е вече къса паметта да побере всичко. Говори се отдавна за вземането на рушвети от нашите управници по тези „проекти“. (Затова никой не иска да ги губи.) И въпроса ми е последно кого ще обвиним, след като двете изброени външни сили имат остър спор в Украйна. Или ще оставим избирателя демократично да реши дали да гласува за нашата „левица“, нашата „десница“, нашата „патриотична“ и прочие партия. „Всеки заблудил се е добре дошъл при нас, защото рейтинга е ужасно нисък, както и избирателната активност.“ (Последният цитат е шега, все още никой не го е изрекъл на глас.)
Партиите ни. На този фон отказът от упражняване на правото на глас от много хора е разбираемо. Защо да избираш между различни партии на статуквото? Все едно пак имаме само една партия. Тук си признавам, че има няма 3 микро партии, които не познавам добре. От наличните партии за пряка демокрация, (Според мен пряката демокрация е бъдещето.) започвам да си мисля, че са създадени с цел да ни откажат от идеята за това. Предполагам, че те умишлено бездействат, за да ви обезкуражат и откажат от идеята като непрактична. Те използват стари архаични идеи, без да се постараят да се развиват. Като просто копират и ви предлагат лозунги наготово от подобни организации по света. Дали и те са подставени от статуквото, което аз вече подозирам, е подходяща работа за журналисти и разследващи да ни запознаят с тях. От около 30 г. се знае, че влизането в партиите е свързано с лично забогатяване и далавера. И съответно те се пълнят с такива хора и се създават с такива цели. Дори вече откровено изтичат новини за заплащане за влизане в листите на избираеми места. За заплащане дори за държавни длъжности. Доброволците, създаващи понякога и с добри намерения партийни структури на някой „поставен идол“, винаги са прекарани. Заради командната партийна структура, която е йерархична, те им стават слуги. Листите се нареждат винаги „отгоре“ и се пълнят с „наши“ хора. Ще кажа, че неоправдаващите се очаквания на някои избиратели към президента ни – завоя към статуквото с назначенията му и към режима в Русия (въпреки знаковия му вдигнат юмрук и представянето му като „евроатлантик“) не са неочаквани. Всеки кандидат, предложен или подкрепен от провалените ни партии, е напълно логично да е избран от задкулисието. Дори в бъдеще да имаме само активно прокламиран и отразяван в медиите кандидат, пак ще е така. Това го казвам за всички избиратели и „религиозно вярващи“ в президента. За важен пост мафията ни винаги ще търси подходящите хора. За тях е важно, няма случайности. Мислете! Големите медии винаги са били в услуга на властта. Не повтаряйте като папагали дочутото мнение (пропагандата) на платените говорители с трибуна в медиите, като божия истина. Всичко е прости факти, наблюдения и заключения. Учудващо е колко сте небрежни за най-важните въпроси, от които зависи живота ви. От злото, което отнема вашето бъдеще.
Сегашната политическа система прилича на някакво тото. Единици обират голямата печалба, други се задоволяват с по-малките печалби, докато останалите ги спонсорират принудително. И повечето наивно си мечтаят да са от печелившите и да „прекарат“ другите. Но истината е, че мнозинството от нас „спонсорира“ единици печеливши, докато тъне в мизерия. Тоест и за тарикатите е по-добре да има по-справедлива управленска система. Да живееш за сметка на другите е всъщност лошо, вредно, престъпно.
2. Русия – Украйна. Войната.
Ще избягвам да се повтарям. Но позицията ми е същата и тя е срещу режима в Русия. „Твърдите глави русофилски“ могат да пропуснат четивото. Може да си отбележите, че аз не подкрепям „от сърце“ и западните режими. Намирам ги също за опасни и вредни.
Ще опитам да обясня пак позицията си. Ако си представим например един бандит (режимът в Русия), който се опитва да обере и дори убие един заможен и корумпиран човек (страната Украйна), като на помощ се притичват корумпирани полицаи със свои интереси (например някои западни страни и партньори) и още разнородна тълпа. Така може да се обясни защо не всичко е черно и бяло, добро и зло, и защо се чудим коя страна да вземем. Не трябва да мислим само в абсолютни стойности (идеализиране). През Втората Световна Война един от победителите например е сравним по злодеяния с Хитлер. Но той е обявен за страна от „добрите“. Дали не е имало битка между двама големи злодея? Кое е по-малкото зло сега? Изводът е, че трябва да се контролират управниците, за да не ставате жертви и пушечно месо. Всички те трябва да имат много ограничена власт.
За да няма войни, е нужно да се промени, по-точно подобри, управленската система. Да се ограничи корупцията, като се изгони бизнеса/парите от властта. Също както принципа с разделението на властите на съдебна, изпълнителна, законодателна. Да се отстрани централизацията за сметка на равнопоставеност във вземането на решения. Да се даде контролна функция на населението, и разбира се да се наблегне на културата и образоваността за в бъдеще. Така няма да има съмнения и „грешки“ с войни като в Ирак. И никой няма да обвинява държавата в цинизъм. Всъщност не народите носят вината, а лакомите им богаташки партии за „облажаване“. А те са навсякъде на власт. Не само развития свят, но и всички диктатури като Русия, Китай, Иран и много други. За по-лесно списъка трябва да опише тези, които не са в него, ако има такива.
Възможно ли е да се постигне реално това? Промени в правилата. Историята го доказва. Имало е робство, класи, но нещата се подобряват. Много от тези успехи са излизали скъпо за народите. Имало е протести, имало е борби, войни. Много кръв е била пролята. Но според мен няма смисъл само от протести вече. Прекия път е умните хора да се организират в правилния политически проект. (Аз съм писал за моите идеи по въпроса.) Така ще се избегнат много мъки и страдания. Време е за промяна в „играта“, която някои мислят, че играят за наша сметка. Визирам желанието на различни държави да се наложат над други на всяка цена, като условно разглеждат другите като свои конкуренти и врагове и смятат, че това им дава право да ги използват и ограбват, защото ги наричат „други държави субекти“, съперници, врагове, с които да играят някаква тяхна богаташка игра на завладяване. Може да се сравни и с „компютърна игра“.
Правата и свободите. Медиите. Искам да посоча, че споменатите ценности се потъпкват жестоко от режима в Русия. Но когато техните пропагандни канали са блокирвани по света, започват едни обвинения към Запада за потъпкване на тези свободи. Явно лицемерие.
Изопачаването и писането на измислена история. Според мен политиката не бива да пренаписва историята, както се опитва винаги да го прави в преследване на свой интерес. Както Русия така и всички други. Сега потърпевши сме ние от създаването на съседната ни Р.С. Македония, от техните отвратителни исторически манипулации, от лъжата за българската азбука и за нейния произход. В Русия учеха в училищата, че те са я измислили. Чувал съм го от руснаци лично. Сега поздравиха и Македония за азбуката ни. Наглеци както винаги.
Религията в Русия. Злоупотребата на руското църковно ръководство заради войната показва отричане на Бога, атеизъма на властта, защото религията се възприема и използва като оръжие и средство от неверници. Визирам и внедрения патриарх таен агент.
Вярата в пророчества (за Русия) – както споменах преди, всяко предсказание е описание на видение, което е пратено „свише“ от отвъдното и съответно може да е направено умишлено подвеждащо. И така да не отразява бъдещето. А целта е заблуда. Това го пиша за всички вярващи в пророчествата за „великата роля“ на Русия. Сегашната реалност според мен е далеч от такива очаквания. Няма нищо благородно, човечно в действията им. Техните идеологии са също националистични, призивите им за убийства в Украйна са отвратителни. Тактиката им на изнудване чрез насилие, заплахи, са тактики на престъпници. За реда в техния „руски свят“, те казаха, че не можели да имат друг. Единствено насилието и твърдата ръка, според тях, задържали властта им в цялата им територия. Никой от световните учени философи не възприема сериозно техния „велик“ идеолог и философ – Дугин. Тоест национализма и патриотизма, впрегнати в грешна престъпна посока. С добавени художествено-езотерични измислици от един търсещ лесни пари сладкодумец – визирам писателя В. Мегре, почитан от „философа“. (Давам малко факти за книгите му: Можете да прочете за „невероятната космическа енергия“ на някакви кедри, която ви убива, ако ги катерите; Как млада жена живее сама в руската зима на поляна в Сибир; И как мечките могат да бъдат бавачки на децата ви, докато си гледате другата работа…) Такива сладкодумци ще откриете навсякъде по света. Те ще ви захласнат с някакви идилични описания, за да им закупите и четете книжките. Например при нас имаше една Л. Антонова, че и други. Конкретния писател залага и на патриотизма, пише за бъдеща „велика роля“ на Русия в историята и затова вероятно печели вниманието на „философа“. В кавички, защото за мен не е никакъв философ, дори близо не е.
Езотеричното често се е използвало от властта. Дали са вярвали в него и са търсели съвет, дали чрез него са засилвали властта си, дали понякога сами са пускали и популяризирали свои измислени и удобни „видения“ и са се подигравали тайно на масите. Какъв е сега случаят на руската вихрушка не е ясно.
Краят на войната не се вижда. Смъртта празнува из бойните полета и непрекъснато събира своята безсмислена кървава дан. Страданията и на живите растат. На този зловещ фон пропагандата е цинична, гротеска. Хората не са някакви бездушни материални ресурси на богаташите, за да разполагат с тях. Да ги наричат „месо“, а войната „месомелачка“. Наскоро някъде пишеше, че руския президент твърдял, че 99% от народа му били готови да умрат за него!? Без думи!
Може ли да се намери изход? Двете страни не са открили такъв вариант и вярват, че няма мирен изход. Ние можем ли да си пожелаем изход и мир? Според мен Русия трябва да се откаже от анекса. Спорните територии не бива да се крадат. Вариант за изход от безизходицата, който никоя от двете страни на конфликта няма да приеме, е създаването на някакви автономни области, от които не печели никоя страна, а населението им например. Като се договорят техните статути и политически организации. Населението, като отплата за терора, може да получи свободата си в лицето на една почти съвършена пряка демокрация например, което е една моя засега невъзможна мечта… И например могат да се оставят вратички за някакво обединение с Украйна и дори Русия, ако те постигнат същото ниво на чистота на управление, и като междувременно се отрекат от НАТО може би. С изтегляне на всички войски от там, без собствена армия, с гаранция за териториална цялост и мир от съседите… Надявам се някой да измисли по-добър компромис и да се случи чудо. Но в реалността последното може да го разглеждате само като мечти на автора и загуба на вашето време.