Тематиката и поста не се препоръчват за силно религиозни хора. Представят се собствени разсъждения.
Защо да говорим за материалния свят, който всички познаваме? Въпроса за смисъла на Живота и какво можем да кажем по него. Едва ли ще намерим някога пълния отговор. Но може би разполагаме с някакви насоки. В този пост ще се доразвиват направени досега разсъждения и насоки от предишни постове. Ще има и нови. Някои досетливи читатели нямат нужда от много пояснения и вярвам вече се досещат и разбират по-добре от мен за това, което ще се опитам да нахвърлям като базис. Ще дам само основа за размишления.
Разумът, логиката в дизайна на Живота. Досега писах за безспорния факт – за властта на логиката над Живота. Най-силния довод е разбира се наличието на съдбата, на предопределеността, на сценария. Като след това съм давал и други доводи. Следващата стъпка, с някои важни улики, бе описанието на живота в отвъдното. За добро разбиране на написаното от мен, четенето трябва да бъде последователно. От първите ми постове към последния.
Дизайна на физическия живот. Конфликтите.
Самият дизайн на живота тук предполага някои идеи. Всичко в света е създавано с логически замисъл. (Според предишни наши заключения.) При този дизайн организмите по земята се нуждаят от храна, от ресурси, за да оцеляват. Някои от тях са заставени да го правят за сметка на други живи същества. Ярък пример са хищниците, които трябва да ловуват непрекъснато своята плячка, за да оцелеят. Тези сблъсъци са търсени по дизайн. Конфликтите!
Увлеченията към материалното при хората предизвикват лошите черти в характера, генерират престъпни прояви към другите. Всички те създават много конфликтни ситуации и проблеми дори и на тези, които се опитват да живеят добре. Освен това има и условия за добрите прояви на силата на духа.
Сдружаването – Живота изисква освен конкуренция и сдружаване между живите. Повечето животни например оцеляват като се движат в групи. Социалния живот. Наличието на два пола също е с някакъв смисъл. Освен това всеки пол при хората има силно индивидуално изразени особености в характера, които ние понякога усвояваме чрез прераждане и в двата пола. Близките социални отношения ни учат да си помагаме, да бъдем добри помежду си. Да опознаваме себе си и другите.
Силата на усещанията и въжделенията, особено приятните. (Ярък пример е секса). Те често служат, за да ви поведат/или подведат/ в определена посока на търсенето им. Понякога, за да се предизвика проявата на грешки, които ще ви усложнят живота и/или да продължите планираното си бъдеще в положителни и достойни насоки. Това важи за всички ваши стремежи.
Влиянието на словото. Някои го извисяват почти като магия – истината е, че „магията“ се прави от други сили, които си “избират” кое слово да подкрепят. Но въпреки това думите трябва винаги да се подбират внимателно. Защото дори да не е “магическо”, може да нарани или обърка другите.
Полускритото присъствие на невидимия свят.
Въпросът е доколко отвъдния свят иска да се разкрива всичко. Конфликтните ситуации, породени от този шарен живот, може да спомагат за еволюцията на духа и да са умишлено търсени от по-висши сили. Това е основната теза на поста. (В предишния ми пост за живота в отвъдното писах за споделената информация от хора със спомени за отвъдното, които твърдят точно това, че целта е развитие на духа, на характера.) Това е аргумента за тази потайност във всичко. Ние участваме в един грандиозен по размах Вселенски дизайн и се предполага, че основната му цел е живота и неговото усъвършенстване. Тоест е в наша полза. Въпреки мъките, които причинява този процес на съзряване, наречен физически живот. Понякога ми се виждат дори прекомерни и трудни за разбиране. Но предполагам се изплащат и минали прегрешения.
Предполага се, че с грешките, които правим, болката, която си причиняваме, може да се ускорява нашето развитие като характери. Може би те ни учат, чрез често болезнено тежки изживявания, на поуки. И защо е нужно злото в света? Не е ли за да познаем доброто.
Ще има ли бъдеща еволюция?
Но не е ли вредно тогава да разкриваме подобни идеи? Според мен може и да им идва времето, не съм сигурен… Това е въпросът за нашата еволюция тук на Земята. И дали има място във физическия свят за развитие към по-висши нива, без обичайните жестоки конфликти. И какво можем да развием в бъдеще? Освен социалните си взаимоотношения може би, без агресията. Дали има бъдеще за по-добър свят? От това зависи и бъдещето на живота тук, от поставените цели в плана за нас. Говори се за разни археологически находки и теории, според които живота на планетата последователно и циклично е преминавал през различни етапи на еволюция. Говорим само за човекоподобни видове. Можем само да гадаем, поради прословутата теория на Дарвин и отричането на други идеи от учените. До къде ще ни доведе технологичното развитие?! В момента на Земята със сигурност пребивават души от най-начални стадии на своята еволюция до напреднали. Като може би по-дивите държавни режими осигуряват и по-примитивни и подходящи условия за развитие на някои новобранци? Може би тази „перфектна буря“, забъркана в момента на политическата сцена, да е желана от отвъдното. Може би държавното развитие наистина трябва да е забавено и толкова корумпирано. Заради нас. Дори предполагам, че отвъдното понякога пряко се намесва в политиката, като скрито дава указания на хора какво да предприемат. Предполага се, че в тази огромна Вселената има много други физически обитаеми светове, които се използват за същото. И където ще могат пак да отиват по-младите души, дори тук да се появи по-развито духовно общество.
Целта на живота.
Някои казват усъвършенстване душевно/нравствено/. Много хора вярват, че далечната цел е освобождаването от цикъла на прераждане. След което има различни мнения за бъдещето. Е. Кейси ви съветва например „Търсете и следвайте идеалите си“. Основното му послание на всички е да се развиваме към добро.
Хората тук на Земята се стремят към живот с добри материални условия, някои дори си мечтаят да лентяйстват цял живот. Към това добавяме изживяването на всякакви възможни удоволствия. Други търсят кариера, слава. Въпреки някои егоцентрични цели, парадокса е, че света се развива и благодарение на тези стремежи.
Кармата.
Законът за последствията и съдбата играе основна роля, както писах преди, за развитието на духа, за израстването му. Задължаването ви да изпитате това, което сте причинили на други, ви принуждава да се развивате. Ако например сега сте жертва на политическо преследване като журналист, граждански активист или опозиционер, то в предишни животи е вероятно да сте били на мястото на насилника си и да ви се връща. Но вие вече сте израсли духовно. Може би затова кармата не се представя от някои като наказание, като отмъщение, а като закон за духовно развитие. Въпреки че наказанието е факт и ще изпитате и болката. И можем да си мислим колко е несправедлив живота. Това предполага, че някои диктатори ще трябва да изживеят голям брой трудни и нерадостни животи (прераждания) и ще има справедливост. Идеята за нуждата от конфликти в живота ни в никакъв случай не е стимул за безотговорни егоистични действия на властимащите, както самонадеяно твърдят висшите индийските касти. Както писах по-рано, характера ни се развива/променя много бавно. Веднъж на няколко живота. Което предполага, че възмездието идва след дълго време. Вие може и да не го помните и очаквате, защото ви контролират спомените. Ще го считате за несправедливост. И не казвам, че трябва да се примирите със злото и да го прегърнете. „Просто бизнес.“ (Една култова реплика) Заради всичко това се крие истината от нас. Това е пояснението ми. Вярвам, че всеки трябва да се стреми към достоен, духовен живот и развитие. Егоизма може да ни скрои лоша шега и да ни струва скъпо в бъдеще. В отвъдното не искат да ви плашат с въпроси за наказания и осъждане.
Допълнение: Пояснение към кармата. Ако някой добър човек тук страда заради други хора, той може да се отплаща за минали прегрешения. Но вероятно няма да бъде отчетено официално като наказание. И ще се използва за промяна/наказание на някой недоразвит и съгрешил човек. Според мен това е двуликото в кармата, да се използва за нещо полезно, а не като някакъв ненарушим закон като “око за око, зъб за зъб”. Въпреки че силно съгрешилите според мен ги очакват доста нерадостни животи.
Играта на отвъдния (невидимия) свят. Досега загатнах, но според мен един от основните им прийоми спрямо нас е заблудата. Имам предвид политиката на подвеждането, на манипулацията. Във всичко! Доводи съм давал няколко досега. Като се предполага от написаното от мен, че това се прави заради нас и в полза на нас. И сигурно няма друг начин. Забележете как те не ви казват директно нищо. Чрез хитруване ви оставят сами да се заблуждавате, като ви манипулират възприятията. Като особен пример за това – писах за „пророческите“ видения, които се пращат на някой. Който просто интерпретира това, което са му показали като видение. Лъжливо или не.
Ползата от всички тези размисли. Освен търсенето на истината. Всеки може да анализира събитията от живота си, да търси и открива тези скрити манипулации и да използва знанието в своя полза. Можем да изследваме как са ни въвлекли в нещо, как са ни усложнили живота и в какви „капани“ сме влизали в живота. Методи за влияние върху нас съм описвал досега. Като психологически, влияние върху ума и спомените, чувствата, предизвикване на усещания, силни емоции и други, сещайте се сами. Основни фактори също са политиката и обществото, нагласите, традициите и религията. Като във всичко ярко се откроява култът към богатството, преследването му на всяка цена – грешните ценности. Изкушението води до приемането на компромиси със съвестта в името на благата. „Повечето хора са по-склонни да бъдат добри.“ Това го казват учените. Но когато ни учат, че за успех в живота тук трябва да сме по-егоцентрични, да мислим за нас, да използваме другите, да ги третираме зле, и дори по-лоши неща. Тогава хората стават и по-склонни да вършат неприятни, грозни неща един на друг. Добрите хора също могат по-лесно да попаднат в капана на изкушението и да съжаляват после за действията си. За други действа каляващо.
Можем да опитаме да разберем дали си плащаме за минали грешки. Ако в живота не ни върви, не сме щастливи, ако полагаме прекомерни усилия и труд за нещо, не ни спори, ако изпитваме психически натоварвания, ако сме непрекъснато болни и тъжни, изпитваме болка, гняв, раздразнение и подобни неприятни състояния, това са отчетливи признаци, че така ни е писано да плащаме. За да не живеем добре и щастливо.
По-напредналите в духовното си развитие са пример за другите и помагат за тяхното израстване. Също поемат удари и принуждават другите да се развиват. Някои изплащат и стари дългове.
Може би е хубаво да се търси правилно отношение към живота, да се учим как да живеем добре. Трябва да развиваме светогледа си правилно, с мисъл, ако искаме да грешим по-малко. Неправилната подготовка за живота на младите в семейството, в училище, може да се преосмисли.
Изучаването на човека, на психологията, проявите на характера, профайлърството, всичко това, казват, е наша основна задача в отвъдното. Пътят към нашето духовно развитие. Затова може би и тук, на Земята, е добре да се набляга на такива науки. (Някои психолози са на почит и търсени от отвъдното, като вероятно бъдещо тяхно развитие в духовни учители. Това е според информацията от направени хипнози/регресии.)
Логотерапията – Намирането на смисъл за живеене е проблем за много съвременни хора, превръщащи се в алкохолици и наркомани. Или самоубийци. Според учението важен е избраният път, а не крайният резултат. Не стремежа към постигане на нещо на всяка цена. Аз подкрепям този метод, защото е полезен. Другите психологически методи може би не целят помагане на пациента.
Проблема на съвремието е болното/корумпираното/ държавно управление почти навсякъде по света. Дори в развитите страни хората, особено младите, не са щастливи. Те усещат смътно манипулациите на властта чрез налаганите им несправедливи условия за живот. Те не виждат изход от тази ситуацията и са депресирани. Без да го осъзнават точно как олигархията краде щастието им.
(Обещах да направя връзка с предишни постове с политическа тематика и тук посочих допирните точки на няколко места досега.)
Учените е време да излязат от периода си на „романтизма“ и теорията им за „случайността“ на живота и самовъзникването му. Фактите са други. Науката може да спечели, ако се движи в „по-права и ефективна траектория“ спрямо логическите заключения за устройството на света. Като развива по-логичните теории и какво може да стои зад тях като физика, също в биологията и други научни области.
Любопитно. Според тибетски монаси, е възможно живи хора да си разменят телата и дори казват, че са правили такива практики.
Достоверно ли е всичко това? Не съм безгрешен, може и да греша напълно с тази теория. Никога не изключвам да има и още нещо скрито от нас. Изложените тук обяснения са базирани на това, което ни се казва някъде там в онзи свят. Аз не твърдя, че всичко е вярно, по начина както го заявявам в други постове за други сигурни неща. Просто изглеждат достоверно и силно вероятно. Все пак не бива да се приема безрезервно на 100%. За мен безпокойство буди този невероятен контрол, който имат над нас, особено нашия характер и чертите му. Което не разбирам добре как се вписва с мисията ни да се развиваме духовно.
Допълнение: За съдбата и нуждата от нея. Представата ни за необятното е Вселената. Но какво да кажем за това, което очевидно я управлява, за сценария на живота, за нужния контрол и изчислителната мощ на предполагаемия компютър, за да се планира всичко това. Като забравим удобната идея за “хаоса” и “случайността”. Предвидено е поведението на всичко! На физическия свят и на характерите на живите същества. Тази “машина”, или каквото и да е, управлява всичко. И още по-сложното, системата предлага внасяне на информация за бъдещето и отчита влиянието и на това за бъдещите събития. Това вярвам е нужна функция на системата и се използва, когато ви предлагат да се преродите и ви се показва какво може да очаквате. Също се използва като изпращане на предсказания за бъдещето във физическия свят, които имат някаква своя роля и се използват за влияние над нас. Друга употреба е може би от жизненоважно значение за функционирането на физическия свят. И то се изразява в двигателните функции на организмите. Предполагам е нужно да се знае предварително какво ще реши разума ви за движенията на тялото ви, за да може да бъдат своевременно (в реално време) осъществени. Например имаше научен опит човек да се опита да направи произволен избор между две възможности, за да се провери дали има съдба или хаос. В конкретното изследване учените установяват, че в мозъка на човека има яснота какво ще направи, предварително. По същия начин е възможна и моменталната телепатия, без да е нужна физическа скорост за пренос на данни в реално време на светлинни години. Просто всичко е известно предварително и всеки получава нужните данни и усещания своевременно, независимо къде се намира. Съдбата/сценария/, е нужно условие, за да се подсигури и крайния успех на системата в поставената цел. Нашето развитие например. Искам да напомня, че съществува и лудата теория, че минало-настояще-бъдеще съществуват като едно едновременно. Това не знам как би обяснило същността на съдбата. Аз вярвам в линейността и необратимостта на събитията. Но всички научни открития са предпоследни, като например физиката на Нютон и после на Айнщайн. Всяка теория е непълна и с времето понякога се променя и допълва. Затова не мога да заявя, че всичко казано тук е безпогрешно като теория. Защото ако боравя само с факти, ще напиша много по-малко и ще е много непълно.
Дали съзнанието ни се намира в мозъка? Някои учени се опитват да докажат някакво запазване на събитията/информацията на квантово ниво. Те търсят някакви “квантови” процеси в мозъка. Нашето съзнание е възможно наистина да се намира тук или дори да е отдалечено. Възможно е тялото да е само “изпълнителен” механизъм. Да го сравним с принтер например. Той само получава инструкции за дейността си, без контролната програма да се намира в него.
Идея. Някой учени казват, че ако открием някакво смущение или бъг във физическия свят, ще можем да докажем, че живеем във виртуална реалност. (Аз лично не го вярвам.) Според по-горни размисли, друг начин да разберем дали физическия свят е реален тук на Земята, тоест дали реално съществува планетата, е да се установи наличието на контролни механизми над физическия свят. Но ако тях ги няма, то тогава единственото обяснение би било компютърно генерирана реалност, която няма нужда от явен физически контрол, защото би се управлявала само програмно.
Като обобщение и съвет: Използвайте разума си. Научете се да разсъждавате критично, логически и самостоятелно. Някои чувствата и настроения могат да са опасни, нерационални и вредни. Хората, които са по-недоверчиви, непокорни, самостоятелни, научно доказано са по-успешни в живота. Вероятно и в отвъдното. Опитвайте се да разберете света и живота. Разбира се желателно е да живеете с висок морал и достойнството, което той поражда. Нищо не може да се сравни с това. С удовлетворението, с вътрешния мир и разбирането му. С липсата на угризения.
Достойния живот (материален и духовен) е невидимата цел, към която се стремим тук, дори да не го разбираме. Ако не е постигнато много, разочарованието често е заради условията на живот, по-точно и заради държавните ни организации. Важно е да се разбере добре ситуацията и нашето място в нея. Човек трябва да е наясно, че е постигнал почти максимума от възможностите си, да е сигурен че прави каквото е по силите и разума му. (Или да се коригира.) Да разбира причините за евентуалните си разочарования. Да е удовлетворен от постигнатото, да се почувства достоен, свободен духом. (Ако живее достойно.) И същевременно да се опитва да се развива и преследва неотклонно целите си. В своя път те непременно ще срещнат по-ниско развити хора, които ще ги спъват, за да получат уроците си. Но това е пътя.
Допълнение: Заключение. Животът изглежда толкова пъстър, различен, случаен и непредвидим. Но истината е, че всичко е подредено и планирано изцяло. И по конкретно този свят изпълнява перфектно предназначението си, за което е предвиден.