Накратко. Тук ще се разсъждава има ли живот извън физическия. Нека всеки реши сам дали да продължи с четенето на своя отговорност. Защото в интерес на темата няма да се пестят критични възгледи към ничии убеждения, особено религиозни. „Чувствителните“ ги съветвам да не четат този блог изобщо. Зная, че други също няма да са очаровани от изводите ми, но аз се опитвам само да открия безпристрастно истината.
Има ли живот преди/след смъртта?
По този въпрос съществуват различни мнения сред хората, независимо от тяхната професия, култура и образование. Религиите дават свои и различаващи се помежду си възгледи. Учените и науката изказват различни противоречащи си мнения и теории. Мнозинството от нас не се ангажира насериозно и предпочита просто да философства. Привидно темата изглежда маловажна, след като не му обръщаме внимание. Особено като вярваме, че няма как да разберем истината. Някои от нас се замислят на моменти, но едва когато се сблъскат челно с въпросите около смъртта. Дали заради свои грехове или по-често скръб по свои близки. Едва тогава някои късметлии в действителност успяват вече да получат напътствия от някои по-отворени болнични заведения и рядко от други източници. Но това са редки практики основно в няколко развити страни. Някакво просветление носят и научно-документални предавания по темата.
Има ли живот извън материята? Съществуват няколко логически и теоретически възможности, които имат и своите верни поддръжници.
А) Вариант 1 – т. нар. „материализъм“ – живота е само един и ние съществуваме единствено докато сме живи. С продължителност от раждането до смъртта. Тоест няма прераждане или отвъден живот, а нашата личност се губи. Отрича се и всичко, което може да е невидимо за нас и науката в момента, освен материалния свят. Дори някои големи учени са поддръжници на тази идея. Те смятат, че съзнанието ни като индивидуалност и личности (нашето АЗ) се дължи на мозъка и на уникални за всеки свързвания на невроните вътре. Дори са открили как могат да предизвикат определени желания у хора (засега само за движения), чрез електрически сигнали, подавани директно на тайни места в мозъка (не споделят къде). С което правят заключения, че всичко може да е въпрос на електрически сигнали. Има също опити да се копира мозъка на червей чрез компютър, който бил свързан към робот, който учените успели да задвижват по този начин.
Б) Вариант 2 – условно наричам „религиозен“ (въпреки че не е характерен за всички религии) – Най-разпространените религии в момента предлагат широко известното тълкуване за един единствен материален живот тук на Земята и последващ вечен такъв в техния Рай или Ад като крайни дестинации и междинна гара, наречена Чистилище. Важна роля в този вариант се полага на Бога. Като за бъдещето на всеки се решава след смъртта му. Един физически живот за всеки, независимо от продължителността му, дори ако е бил твърде кратък, за да извърши каквито и да било добри или лоши дела. Самосъзнанието, същността е нетленност, „нематериалност“, и оцелява след смъртта.
За нетленността ни има и научни изследвания. Това са хората, оживели след клинична смърт. След спиране на сърцето, мозъкът няма електрическа дейност. Но въпреки това някои споделят (около 10% от всички пациенти), че са имали мисли, чувства и усещания по това време и си спомнят за тях. (Разказите на възрастни и деца се препокриват, а последните са по-чисти, неподправени източници.) Малка част от тях споделят, че са се отделили от тялото и са наблюдавали отстрани реанимацията си, други са преживели срещи с „другия свят“. Първите дават вярно описание на случилите се събития по време на реанимацията си, сякаш са били там. Това твърдение е несъвместимо логически с първия Вариант 1, защото мозъкът (ако той беше същността) няма как да пътува от мястото си и да наблюдава и свидетелства за отдалечени реални, доказани събития в други помещения и дори географски райони. И е едно от доказателствата за нетленността.
Тук ще избягвам да описвам многото случаи на изживявания на границата на смъртта. Всеки може да се образова от наличната литература. Тъй като данните са просто необятни по обем. А те свидетелстват твърдо само за един факт, че ние можем да изживяваме света без тялото си. Ще спомена, че някои хора на прага на смъртта свидетелстват за духовно изживяване със среща на висш интелект, излъчващ невероятна любов, който понякога считат за Бог, и при което понякога живота им преминава пред очите им като на лента с невъобразима скорост. След което те биват негласно (телепатично) питани да се оценят сами. Това може да се изкаже като някаква подкрепа за религиозните идеи за единствен материален живот. Някои обаче твърдят, че всъщност хората срещат своя духовен учител. Теза, подкрепяна от стотици на брой извършени хипнози над хора, които сякаш си припомнят отвъдния свят.
Други факти: След мозъчна смърт, донори са изпитвали стрес, получавали са сърцебиене, високо кръвно, поради което всички донори първо се упояват. Преди смъртта си, някои хора започват да виждат близки починали роднини и дори непознати край тях, което се документира от медицински персонал и/или роднини. При кислороден глад в мозъка, също има преживявания с отделяне от тялото (като пилоти в симулатори), но те никога не виждат починали роднини. Хора, поставени под упойка, нямат никакви спомени за времето по време на упойката. Но след това някои от тях, поставени под хипноза, могат да си спомнят и опишат какво се е случвало в операционната. Някои дори могат да усетят мислите на околните, когато са в клинична смърт или безсъзнание.
За съзнанието – съвременната наука заявява, че не може да обясни как възниква то и какво представлява. Мозъкът се разглежда като материалния елемент, а умът като функция на мозъка. Умът ни дава осъзнатостта и е едно и също нещо със съзнанието. Науката не може да обясни откъде идват мислите и какво представляват. Нито има представа каква е физическата същност на паметта. Известно е, че невроните се свързват помежду си, като между тях протичат електрически и химически процеси. Но учените нямат представа каква функция изпълняват във връзка с проявите на съзнанието като мислене, осъзнатост, емоции и всичко, което прави хората уникални личности. Затова някои учени считат, че умът е нещо различно от физическото ни тяло, нещо нетленно. Нещо, което не се генерира от мозъка като негова функция, а по-скоро служи като проводник.
Любопитно: Има и някои щури свидетелски сведения за други разделяния на същността/духа/ от тялото, докато е в покоя на съня или в медитация, при което имаме пътуване на духа. Тези „странстващи“ хората понякога бивали виждани/разпознавани на други отдалечени от тях места и дори водят разговори със свои познати, както и с непознати. За такива случаи има някакви улики в Библията, но повечето са истории за медиуми. Някои свидетелстват за духовни контакти и пътуване из отвъдния свят по време на сън или медитация. Дали тези истории са истина, не знам, но може да има нещо общо с виждането на починали близки от умиращи.
В) Вариант 3 – „Прераждане“ – При него съзнанието (същността, духа) е различно нещо от мозъка и то може и се преражда. Това не е просто теория, а история. Говорят фактите. Прераждането се оказва преживяна действителност за единици, които след раждането си помнят предишния си живот и дори доказват тези спомени чрез думите си. Техните истории са реални и се описват от учените като „невероятни“, „необикновени“, „изумителни“, но рядко ще се престрашат да кажат истината. (Тези истории няма да се описват тук. Има много книги, писани от учени, и историите непрекъснато растат. Има хора, които и сега ги описват и събират). Някои се опитват да омаловажат и обяснят това явление с намесата на духовете на умрелите върху новородените, но преродените запазват както спомените, така и своя характер и биват разпознати еднозначно от бившите си роднини. Самите те не изпитват никакви съмнения! Притежават развит ум на възрастни хора! За мен свидетелствата на множество различни хора е достатъчно доказателство, че прераждането е факт. (В съда хората биват осъждани чрез свидетелски показания). Но защо не всички помнят, а само единици? Всички ли се прераждат? Или им е за първи път? Има сведения, че някои деца са споделяли такива истории с близките си като малки. Държали са се като възрастни, но след това са забравяли всичко до около 5 годишна възраст. (За разлика от случаите, когато нямаме забравяне.) По-интересното в историите е самото забравяне. Пряк извод е, че всеки може да го споходи и да не помни нищо веднага след (пре)раждането си. Независимо дали това ни се харесва. Вероятно родителите на някои от тези деца имат своя гледна точка, когато „детето“ им заяви, че има друго име, семейство и желае да отиде при тях (както е станало в някои случаи). Сънищата ни също подсказват колко „надеждна“ е паметта ни. Понякога при събуждане по време на сън, ние помним за кратко съня. В някои сънища ние съществуваме, но не помним своята идентичност, знанията и опита си изобщо или живота си. Къде ни е паметта? Или дори същността ни като цяло, защото понякога и тя е някак непълна, сякаш не сме напълно ние. (Леко сходство с хората, които са душевно болни). Според мен много ценни изводи могат да се направят от смислен анализ на сънищата ни.
Данни от целеви хипнози също потвърждават, че прераждането е факт и дори е част от един кръговрат. Психолози са открили в практиката си, че пациентите им могат под хипноза да си връщат както спомени от текущия си живот, така и от предишни животи. Това се е превърнало в метод за лечение на необясними разстройства у пациентите. Откривали са например, че необяснимите страхове у някои пациенти произлизали от травми през минал живот, като травмата отшумявала след като се установявала причината. Също се прави откритието, че някои хора имат на съответните места по тялото си родилни белези като тези рани, от които са умрели в предишен живот от насилствена смърт. Такива белези имат и хора със спомени за прераждане. Има случаи на идентифициране на убиеца от прероден. Дете запазва почерка си след прераждане, хора проговарят на чужди езици, които няма от къде да знаят. Прераждането сочи, че паметта ни не е във физическия ни мозък.
Крие ли се истината за прераждането? Властта и богатите имат интерес да вярваме в материализма. Идеята за единствен живот и оцеляването на по-силния ни отдалечава от нас, от морала вътре в нас, от отговорност за делата. Така хората се поддават по-лесно на корупция и злини. Големите религии също защитават репутацията и властта си, като го отричат яростно. Така е било и с Галилей, а признанието на прераждането вече може да катурне и реформира религии. Ние би трябвало да се информираме за тези важни въпроси. Осведомеността ни трябва да е по-голяма. И да се обръща по-сериозно внимание на тези въпроси от медии, учени и преподаватели дори, а не да крием всичко само за себе си като тибетски монаси.
Г) Вариант 4 – „Виртуален“ – според него реалността ни на съществуване е виртуална и ние се намираме/съществуваме в компютърна симулация.
Някои хора сънуват сънища в съня си. И понякога не могат да ги различат дори от реалността и не знаят дали сънуват. (Позната тема от „Матрицата“). Дали реалността не е също сън? Дали има някаква разлика между сън и реалност? Някои учени считат, че може и да живеем в компютърна симулация. Според квантовата механика, възможно е всичко, което виждаме, да е сътворено от линеен код в мощен компютър. Някои посочват като улики за това квантовата същност на нашата реалност. Също и поведението на квантовите частици, които сякаш когато не ги следят, не съществуват като точно определени частици, а само като вълни. Както в компютърна игра, ако някои данни не са нужни в даден момент, те не се зареждат за изпълнение в компютъра. Въпреки това повечето учени смятат, че вероятно не живеем в компютърна симулация.
Каква е разликата между човек и изкуствен интелект. Всички логически мисли могат да се генерират и от машина. Но ние можем да чувстваме. Можем да бъдем наказвани с болка или награждавани с удоволствия. Каква е „физическата“ основа на усещанията? Как можем да чувстваме? И може ли да научим машина да прави това? Никой не знае. Имаме усещания за тялото си например. Но когато спим, тялото ни почива и нашите усещания са чисто „виртуални“, несвързани с тялото. Още повече, тези усещания ни се предават и дори обясняват по някакъв неосезаем за нас път. Ние някак си ги разбираме. Нещо ни ги дава и обяснява интуитивно. Но ние чувстваме. Болката е нещо, което всеки познава. Всяко усещане се степенува дори по сила. Богатството от усещания е необятно. Всяко едно ни се поднася някакси. Въпросът е ние ли притежаваме някаква реална същност, която поне може да усеща, макар и да не разбира какво, ако не и бъде подсказано? Или и това е илюзия? Въпросът е дали сме? Дали наистина съществуваме реално? Според езотериците ние имаме тленно тяло (биомеханизъм), душа (съзнанието ни) и дух (истинската нетленна частица живот).
Защо съществува материалния свят изобщо и прераждането в него, ако бяхме във виртуален свят, след като можем да изживеем всичко там в отвъдното? А отвъдния свят доколко е реален? Описанията от изживявания на прага на смъртта са разнообразни и описват различни реалности понякога. Дали са виртуални? Според данни от хипнози (които не смятам за доказани), в отвъдното сме можели да се движим както в различни реалности и дори да си създаваме такива реалности с ума си. Духовете можели да си променят и избират външния облик. Те често приемали вид, който е бил познат за отсрещната страна. Те можели да приемат вид на топки светлина, както и да се движат бързо или почти мигновено. Преминаването от едно място (реалност) в друга ставало неусетно и бързо. Вие сте можели да изгледате и дори изживеете ваш или чужд живот, като “се пренесете вътре”. Това много прилича на наричаното тук живот във “виртуална реалност”. Възможно е ние наистина да сме свързани в нещо подобно. Като извънтелесните изживявания, тези на сън и в отвъдното, могат да са част от една “Матрица”, докато физическия свят може да е различна, „истинска“ реалност, която да изживяваме посредством някаква технология. Сякаш ние поемаме в тази “игра” ролята на някакво физическо тяло, заедно с неговите свойства, досущ като в детска компютърна игра. Но това обяснение аз не го приемам като сигурно, дори да има логика. Пълната истина, считам че е по-сложна.
Изводи: Ние, нашето „Аз“, сме нетленни. Живот съществува преди и след смъртта. Прераждането е факт. Вероятността да живеем в някакъв вид компютърна симулация не е отхвърлена от това.
Използвани източници: научни предавания, книги и статии на лекари за преживявания на прага на смъртта и изследвания на хора, които разказват спомените си за своите прераждания, книги на психолози, които са преминали към лечение и изследвания чрез хипнози и други.