Този пост не е подходящ за дълбоко вярващи, които могат да си направят „самоотвод“. Защото правените разсъждения тук неизбежно засягат някои църковни догми! Всеки чете на своя отговорност. Препоръчително е четене на постовете по тематиката последователно във времето, тоест отзад напред.
Според мен има толкова важни неща за живота, за които не се говори, и с които всеки трябва да е запознат. И тук ще се опитам да нахвърлям някои от тях. Едни от важните.
Досега в други постове направих заключението, че отвъдния свят реално съществува и че прераждането е факт. Както и наличието на съдба и нещо като карма-дълг. Сега ще разширим с малко повече дълбочина. Тук ще се нахвърлят максимално пестеливо наличните сведения за смъртта и прехода в отвъдното, за живота в отвъдното, за прераждането и защо са важни да ги знаем. Само основни моменти. Описва се какво е смъртта и се предлага по-лесното ѝ приемане и преживяване като един нормален преход от дълъг кръговрат.
Събирането на информация е важно, както и източниците. За мен това са проверени истории на единици хора, които помнят какво са преживели в други животи. Както и хипнози напоследък от лекари, в които хора успяват да си спомнят за други животи и дори отвъдното. Също и от изследвания на преживявания на прага на смъртта. Както и от данни от близки на починали и от болниците, които изследват и описват смъртта. За всичко това има книги, истории, публикации от стари вестници и нови в мрежата. Хората също понякога имат личен досег чрез роднини или истории от познати. Пак казвам, не четете измислици на фалшиви екстрасенси. Освен това имайте в предвид, че всичката налична информация ни се дава контролирано! „Тайните служби“ на отвъдното са перфектни и ние ще получим винаги само тази информация, която те искат! Всички наши спомени са позволени от тях, за други не ни се дава да знаем и помним. Можем само да знаем, че крият неща от нас. Четете винаги с „разбиране“ и съмнение! Описаното за отвъдното е стилизирано от мен обобщение, което изглежда правдоподобно, и се основава на събрани сведения от очевидци чрез техни спомени. Това са събитията и изживяванията, които изпитват хората.
1. Събитията около смъртта.
Според всички налични данни от хипнози, от преродени, дори от медиуми, ние продължаваме да осъзнаваме света около нас и когато не сме преродени. В състояние, подобно на извънтелесните преживявания. Какво може да се обобщи за прехода? Някои изпадат в момент на несъзнаване, когато духът се „отделя“ от тялото след смъртта, докато други, по-напреднали, изживяват процеса съзнателно. Характерно е усещането за огромна лекота и здраве, тоест липса на болка. Особено осезаемо е, ако приживе сте страдали. Вие обикновено виждате изоставеното си тялото, ако е възможно. Докато самите вие се намирате и възприемате в същия си човешки облик някъде отстрани. Околните не ви виждат и чуват. После духът, Азът, най-често се отвежда на предопределено за него място-реалност. За да се улесни прехода, той бива посрещан понякога от починали близки, които разпознава. Преди смъртта „виждането“ на нематериални хора-призраци, което някои изпитват (като при медиумите), също спомага за прехода. Подчертавам, че това се потвърждава от близки на починали и от болничен персонал. Често и от роднини и познати. (Правим заключението, че да виждаш духове е „дарба“, която вероятно се дава на т.нар. медиуми и не зависи от нас и всеки би могъл да го има, ако му позволят. Ако виждате духове, може би не сте луди. Просто това ви показват. Прилича малко на нашата „добавена реалност“.) Някои хора след смъртта им се посрещат от т.нар. личен духовен учител, когото успяват да си го спомнят и разпознаят. Спомените им за миналото им започват постепенно да се връщат. Затова считам, че няма такива разграничавания и понятия като съзнание и свръхсъзнание, за които може да прочетете другаде. Всичко е едно съзнание, условно наше, просто ни контролират спомените! Обмяната на мисли става с телепатия, но не при всички. Някои използват пак словото. Способността телепатия също се дава! Хората тук не я притежават и изведнъж я придобиват след смъртта си. Доказателството са в изживяванията близки до смъртта, в които някои виждат светлата фигура на техния учител (някои го бъркат с Бог) и имат размяна на мисли. Като преди това им е показан живота им като на филм, събран в почти един миг! Изумително!
Отпътуване веднага или кратък престой или… Какви са вариантите след смъртта?
Понякога починалия иска да осведоми близките си, че всичко е наред с него или да се сбогува. На някои им се позволява да изпратят посланието или чрез сън или чрез предизвикване на усещане за допир, или пък чрез внушаване на мисъл, което се опитват да предизвикат у живите. Това рядко се позволява според мен (защото се контролира и предизвиква не от нас), но получателят трябвало да е в релакс, да е изчистил мислите си и да е овладял силните си вълнения! (Така съветват хората, както и аз. Защото може да се забележи сходство, когато например получавате усещане, че ви гледат. Тогава винаги сте спокойни.) Някои духове можели да уловят тъгата и мислите по тях дори и по-късно и затова има съвети да сме осведомени и да не товарим починалите, защото страдат и те.
Имало духове, които не искат да напуснат физическия свят и понякога остават известно време. (Защото май били недоверчиви като мен). За други се твърди, че не разбирали дори, че са починали, дълго време след смъртта. Това е възможно да сполетява някои наказани духове. Техният ум и съзнание може да са повлияни и ограничени като на душевно болни.
Понякога някои са недоволни от събитията и „ранната“ си смърт. И не подозират, че затова са ги пратили. (Съдбата е предопределена. Дори събитията са внимателно контролирани към такъв сценарий.) Усещането за мир, спокойствие, уважение към висшите ни наставници и учители ни се “дава” като усещане вътре в нас, но така ставаме по-покорни и лесно управлявани.
2. Отпътуване в отвъдния свят.
Повечето от духовете след смъртта на тялото си биват „отвеждани“ на други места и биват събирани с тяхната група, състояща се от малко на брой духове, някъде от 4 до 12. Всяка група си имала учител и негов младши помощник. Всички в групата са много близки, заедно са от понякога хиляди години, и споделят всичките си тайни помежду си, дори мислите и преживяванията от отделни животи. Освен това групите имали практика да се прераждат заедно и като близки роднини и приятели в живота. Всички на близка възраст. (Има дори някаква мания хора да си правят хипнози заради това да се открият.) Някои споменават за наличието на специални връзки и двойки сродни души.
Голяма част от времето в отвъдното се прекарва в обучение, в нещо като класна стая. Това е потвърдено и от хипнози и от преродени. Пиша го, защото е така, въпреки че почти всички имаме нагласата да недолюбваме училището. Там естествено не можете да спите и винаги е ден. Както и няма нужда от храна, въпреки че се описва наличието на моменти на разпускане и удоволствия. Според обясненията, целта на всички била да напредват духовно, тоест да се развиват като личности и да еволюират, но само в положителни черти. Като прераждането било най-прекия и бърз път, въпреки че можело да се развиваме и без да се прераждаме. Нетленния престой бил за отмора, анализ на физически животи и обучение. Аз твърдя, че може да ни послъгват малко за някои „подробности“.
3. Прераждане. Промяна на Аза.
Преди инкарнация (прераждане), според спомените на преродени и от хипнози, духът понякога посещава избраното семейство за опознаване. Самото „свързване“ ставало често месеци преди раждането, а не при зачеване. Като някои твърдят за свързване дори малко преди раждането, като при един случай дори предишната смърт е настъпила 1-2 месеца преди новото раждане. Тези твърдения не са доказани, но може да служат като утешение за направилите аборт. Някои духове практикували чести „напускания“ на тялото до самото раждане (тоест им се позволява да имат извънтелесни преживявания). Всички свидетели твърдят, че някои физически тела имат изразено свойството „темперамент“, с който влизали в сблъсък. Такова тяло те приемали веднъж на около 5 прераждания. Моето мнение е, че всички черти на характера се дават и нямат нищо общо с тялото. (Но те се дават да съответстват донякъде на физическото тяло и негови особености!) Просто едно „такова“ прераждане добавя нови черти към характера и изисква тяхното „асимилиране“. И може би в това се крие „еволюцията“ на духа. Освен по този начин, друг новопоявил се начин да се сдобиете с нови черти в характера е след трансплантация. Според проучвания на лекари всеки един на 10 трансплантирани изпитва промени като придобиване на нови умения, промяна на вкусовете или други.
Има сведения за прераждания заради връщане на дългове към други. Тоест имаме разплащания на сметки, но това се уреждало от по-висши места. Твърди се още, че всеки получава някакви уроци в живота, както и участва в даването на такива на други. Всички вярват в наличието на свободен избор за духа, когато решават дали и къде да се родят, но аз твърдя, че не съществува. На духа му се предлага ограничен избор за физическо тяло за прераждане, като се набляга на определен вариант. Обяснява им се с кого ще влязат в запланувани контакти, но винаги внасят момент на неопределеност и ни залъгват със свободния избор. А такъв няма. На едни им предлагат директно да приемат кратък живот, което си е също ясно написана съдба и противоречие с „неопределеността“. Дори поведението на по-висшите в отвъдното е предопределено. Сигурен съм, че те знаят за това. Те всъщност помагат да бъдете склонени да приемете някакво бъдеще. Това не означава, че е лошо за вас. Всеки възприема всичко, сякаш той влияе на събитията по волята си и се отъждествява с действията си, сякаш идват от Аза. При „изборът“ вие се съгласявате като в договор да приемете някакво физическо тяло, знаете някои черти от бъдещето си и освен това в процеса се „договаряте“ и с други личности, с които ще влизате във взаимодействие. После вие трябва да се подготвяте за прераждането като ви карат понякога да отигравате предварително сценария с вашата група. Тези ролеви игри и изучаването на характера и психологията му се описват като основно занимание там в отвъдното!
Смяна на пола.
Прераждането със смяна на пола е потвърдено от хора със спомени на преродени, както и от хипнози. Според обясненията им, това се правело с цел обучение и развитие на духа. Всеки обаче си имал предпочитания за пола и по-рядко приемал прераждания в противоположния. Случват се и смени на езика и народността. Моите подозрения са, че научаването на нов език лесно се урежда от по-висши инстанции, които могат да ви „научат“ интуитивно да го разбирате. (Напомня ли ви за „Матрицата“?) Докъде може да стигне всичко?
Използваните физическите тела.
Според будизма, можели сме да се прераждаме и в животни. Според едни думи на Дънов, това било нещо като наказание и регресия за провинили се духове. Засега фактите не потвърждават подобен развой, въпреки че се изкушавам да пожелая такова бъдеще на някои богати тарикати, които според Дънов трябва да се преродят в товарни животни. Затова все пак призовавам за хуманно отношение и към товарните животни. Ако ме разбирате. (Шегувам се. Мисля, че и Дънов е прекалил и си го е измислил.) Ще кажа за пълнота, че имаме твърде ограничена информация за случващото се на провинили се хора и нищо не е изключено.
Има ли някакво ограничение за вида на физическото тяло при прераждането на духа? Какво представляват животните например и дали се прераждат? Много хора са имали близък досег с животни. Някои с домашни любимци, а тези извън градовете дори са оглеждали за прехрана. Всеки от тях добре знае, че животните, също като нас, се отличават с характер, че те могат да мислят и понякога и да разбират прости неща. Те са живи същества, подобни на нас, и следователно те също се прераждат. Учените определят интелекта им като различно развит спрямо вида им. Въпреки че някои дребосъци могат да ви покажат опитно завиден усет и разум за размерите си. (Още една улика за нетленността на ума и разграничаването му от физическия мозък.) Ако проследим историята на видовете на планетата, тук са пребивавали различни видове животни през епохите, като видовете са изчезвали, за да се появят други на тяхно място. Прераждането трябва да е било норма за всички. Изчезването на даден вид дали означава край на прераждането за тях? Дали духа е ограничен до някакъв определен физически вид? Дали е толкова статичен завинаги или имаме еволюция на духа? Или пък духа се преражда в хора и животни? По-логично е наличието на еволюция при духа, а не в материята, макар и да няма доказателства. При това духа е донякъде независим от конкретните биологични видове, чието видово богатство е необятно и развиващо се. Всъщност разнообразието вероятно предлага възможности за духа да се обогатява и научава различни уроци. (Аз се съмнявам в обяснението на някои под хипноза, че духът се създава в отвъдното и че са различни тези на хора и животни.)
Има данни за хора, които твърдят за свое прераждане в други физически реалности като физиология и външен вид. (Което подкрепя и по-горното ми съмнение.) Това се постига чрез самото усещане за принадлежност към даден вид организъм, което се дава наготово на духа.
Вкусовете се дават. Никой не може да обясни защо харесва и е привлечен към другия пол например. Различните нетрадиционни наклонности са пример за същото. Всеки сякаш „влиза в ролята си“ на това, в което е роден като организъм. Някои имат белези и на двата пола в тялото си. Но те имат свое вътрешно усещане каква същност имат. Други хора проявяват нетипични наклонности и влечения за физиологията си. (Говори се, че са в преход от прераждания от други светове и организми към нашия човешки вид.) Според мен вкусовете на всеки се задават от по-висши сили. Те могат да са дадени като изпитание или наказание, за да не ви е приятен живота. Тялото е само временен обект към който биваме свързани. Съобразно него бива изграждана и нагласявана нашата реалност. Ние сме като участници във виртуална реалност. (Може да се направи сравнение с видео игра, в която приемате роля.) Освен това в отвъдното имаме същия човешки облик, въпреки че може да се сменя при някои по-напреднали по желание. Той ни се дава съгласно настоящата ни „роля“. Средата, в която пребиваваме в отвъдното, също е съобразена с нашите „човешки“ представи. Мисля си, че ни „пързалят“ леко с това. Ние винаги играем някаква „роля“ на нещо, на личност, индивид, характер. По-напредналите получават повече отговори. Затова различно напреднали души под хипноза описват различни реалности в отвъдното.
Тук е мястото да кажем, че смъртта не дава повече отговори на въпроса за Живота. Всичко идва с времето си. Има хора, които посягат на живота си от любопитство към бъдещето. Напразно е. Живота не е увеселителен парк. За съжаление няма „великото отвъдно“, „отговорите на всичко“, „вечно блаженство в Рая“, а се изискват много време и усилия за духовен прогрес. Може да се направи сравнение с тукашните училища и класове, и нивата на личностно развитие на хората в отвъдното също се делят на нещо като класовете тук. И само с напредването ви идва по-доброто разбиране на Живота.
Размисли за наказанията и кармата.
Аз твърдя, че има наказания, въпреки някои противоположни твърдения. И дори смятам, че се крие това от нас. Присъствието на усещането за болка и удоволствие е свидетелство за системата за награди и наказание. Усещането за болка ви се дава (означава, че може да ви е спестено) и след като се изпитва толкова болка, значи има причина за нея. Подозирам, че има още нещо много важно в „играта“, което ни се изплъзва. След смъртта духа има усещания, което означава, че може да изпитва и негативни емоции, включително болка. Според хипнози, някои души, отклонили се дълбоко по пътя на злото, след смъртта си прекарвали десетки години в изолация и „моделиране“ на характера, като вероятно са изживявали и угризения като вид страдание. След „моделирането“ предполагам спомените им понякога се отнемат (за да не могат да противодействат) и те започват да изплащат част от дълга. Това може да са прераждания и други – например при обучението си могат да проучват и изживяват усещания от други животи, включително болка. Забравете за идеалистичните твърдения на някои за безкрайна любов и липса на болка и наказания. Забележете, че съпротивата е невъзможна, защото ви се контролират спомените, че дори и мислите и настроенията. В отвъдното не са нужни окови, всеки е контролиран до съвършенство. Всеки е воден и ограничаван до съществуване в някаква контролирана реалност. Приликата с „Матрицата“ не я търся. Всичко е направено елегантно, вие дори получавате усещания за мир, покой, уважение, което ви прави контролируеми. Не казвам, че е лошо. Ако има наказания, те също са елегантни, но истината за това се крие.
Въпреки предопределеността на съдбата, ние изпитваме болка и си плащаме за греховете. Всяко едно съзнание и неговото проявление, както и на всеки един елемент от Вселената /условно нежива/ имат предопределено поведение. Това важи дори за “най-развитите” същества от отвъдното, които участват в цялата система. При това всяко съзнание изживява предопределеното му като свое, дори се отъждествява с действията си, с Аза, и често вярва в свободата на избора си. В тази условна среда, същности често имат желание да получат възмездие за причинено им зло. Това може би води до определени последствия като изживявания за провинилия се. Тоест въпреки логиката за отговорността, това го има. Като ярък пример са т. нар. „черни магии“, които са планирани предварително. Следователно има смисъл от смъртта на някой, за да се повлияе/промени характер/ и може би накаже друг. Вероятното обяснение. Защо има развитие в личността на провинилия се? Защото той е наказан да изпита това, което е причинил и така неусетно се задължава да се промени, дори да не му се иска. Което е от полза за неговото развитие, но ще изпита и болка.
Допълнение. Разделянето на духовете в отвъдното в различни нива на развитие предполага една възможност, която никой не е потвърдил, освен тукашни екстрасенси. Въпреки че не са достоверен източник, се твърди, че някои примитивни души, извършили прегрешения, обитават ниски духовни /наричани и астрални/ светове. В тях те са със изгубен, размътен разсъдък, и не разбират добре какво се случва и какво правят. И съответно страдат за наказание. От там те бивали измъквани след време в по-горно ниво и постепенно им връщали разума. Нещо като Ад?
Въпроса дали живеем във виртуални светове (или в „Матрицата“ ако щете) няма отговор. Аз правя много паралели с виртуални изживявания, но не твърдя, че обитаваме виртуални светове. Както го писах и преди. Защото не всичко може да се обясни. Няма как да се обяснят характера ни и усещанията ни с познанията ни на този етап. Съществуват опити за доказване на физическа същност на духа като претегляне на масата тялото преди и след смъртта, както и т.нар. „кирлианова“ фотография, която се опитва да заснеме другия свят. Но те не са еднозначни доказателства.
Допълнение. Аурата. Езотерично понятие. – Често е споменавано от свидетели. Говори се за излъчването на някакъв видим ореол около нас, особено в отвъдното, който отразявал нашата същност като характер под формата на различни цветови нюанси.
Информираността ни. Искам отново да изразя крайното си неодобрение от царящата неосведоменост по въпроса. Относно какво представлява смъртта и изследванията ѝ. Все още много хора просто са материалисти, или сляпо вярващи на религиите или на някакви шантави научни теории. Те са губещите от тази липса на информация. Те трябва да познават всички „гледни точки“.
П.П. Постовете ми са анализ и усвояване на информация, в това число много литература, която някои са срещали и чели и могат да ме разбират по-лесно. За други може да е нещо съвсем ново и трудно за асимилиране и приемане. Оставям самообразоването във ваши ръце.