Статията представя лични виждания на автора.
1. Дали да гласувам за изборите изобщо?
Логическия отговор е „Да. Задължително!“. Защото нашия глас ще намали значението на „корпоративния“, платения вот! Управляващите партии получават малък процент гласове и за тях гласуват малцинство, но досега печелят заради ниска изборна активност. Ако искаме да променим нещо, трябва да се научим първо да гласуваме. Да бъдем активни и да се борим за желанията си.
2. За кого да гласувам?
Този въпрос създава още по-големи проблеми. Отговори като „Няма за кого да гласувам!“, „Нямаме силен лидер!“, „Всички са еднакви!“ са понякога вредни. Това служи като извинение и само спомага за статуквото. Управляващите се опитват да ни разубедят, да се откажем от „безсмисленото“ гласуване (за тези, които не ги подкрепят). Прийома с привидната безизходица ни облъчва психологически и с различни статистически проучвания, чрез които ни казват, че е безнадеждно да гласуваме, като ни обявяват кой ще спечели и с колко, и колко нямало да гласуват. Това винаги има демотивиращ ефект. Достоверността на тези допитвания е дори под въпрос. Друга цел на управляващите е, ако успеят, да ни прилъжат да гласуваме за тях или техните проксита. Въпреки всички скандали и злоупотреби в страната, пак останаха и няколко такива човека. За това спомагат и медиите ни, покриващи услужливо скандалите във властта и облъчващи хората с пропаганда. Те не питат за скандалите, не ги разследват, не преследват за коментари съответните хора и отразяват само официалните версии на властта. Те поддържат имиджи, като непрекъснато отразяват действията само на избрани хора от управлението. Ориентирането за алтернативни варианти за гласуване е затруднено за хора, които не използват Интернет или не търсят такава информация.
И все пак, имаме цели 30 варианта за избор. Защо има толкова много кандидати и партии, като повечето нямат дори теоретични шансове за класиране? Финансиране на изборите:
– Държавни пари за рекламиране на кампанията (често се прибират, чрез фиктивни договори за реклама);
– Който премине бариерата от 1% получава държавна помощ;
– Спонсорство – получават пари от бизнеса.
Наличието на множество партии обърква избирателите и разпилява техния вот, което води до загуба на гласовете им. Това облагодетелства „големите риби“. За тях е от полза. Колкото по-голямо е объркването сред избирателя, по-добре за тях. Как печелят от вота големите: Основен принцип „Разделяй и владей“. Формиране на множество партии и коалиции, което обърква избирателя:
2.А) Основните играчи формират допълнителни целеви партии и малки партийки.
1) Целевите партии се стремят да спечелят определени гласове – като на малцинства, патриотично настроени, понякога реваншистки, леви, десни, и други. Тяхната цел е да успеят да вкарат свои представители на изборни позиции за Парламенти и общини, като по този начин стабилизират контрола на основните партии, които и без това имат малко гласове. Целевите партии се опитват да поддържат имиджа си пред избирателите си, но винаги играят като скрита или открита „патерица“ на властта. И така лесно се разкриват. Някои от тях идват и си отиват, други могат да оцеляват, което им осигурява „хранилката“.
2) малки партийки – формираните от големите играчи малки партийки служат за разсейване и объркване на избирателя. Всяка партия, получила под 4% от гласовете не печели представителство за гласовете си, което ги обезсмисля и работи в полза на „големите“.
2.Б) Неосновни играчи формират свои партийни формации. Те го правят с различни цели.
1) Създадени с благородни цели – те са най-желани от избирателя (ако успее да ги открие и да се ориентира!) и са почти на изчезване. За съжаление тук също нямаме единство. Те са като единаци – изповядват различни идеи (които често са и доста объркващи, недоразвити и екстравагантни за избирателя). Друг техен проблем е трудно намиране на съмишленици и организиране, включително по райони. Трудно се финансират и поддържат.
2) Създадени с цел облагодетелстване – очаквано играчите тук ще се надяват на някакъв изборен успех, с който да се вредят на „хранилката“. Обикновено не са „вътрешни хора“ на властта, но биха искали да предложат услугите си на тях. Те се разпознават по хората в тях и листите си, както и впрочем всички останали.
2.В) Изборни стратегии.
Всички кандидати се опитват да ни привлекат с нещо. Тук важи израза „По делата ще ги познаете, не по думите“. Някои от сателитните партии и техни представители обичайно критикуват и описват истини за управлението, само за да ни се харесат. Повечето от тях дори са замесени във всякакви скандали и са добре финансово подсигурени. Знае се, че гърба им е подсигурен в лицето на държавните органи, и приказването и взаимните обвинения не водят до никакви последствия. Друга стратегия за заблуждаване е използване напоследък в имената на коалициите заблуждаващи имена и лозунги, което прилича малко на старите китайски марки „Панасонике“ и „Соню“. Някои претендират да са представители на граждански протести и на обикновени граждани, което не е съвсем вярно. Те биват безславно разобличавани от листите и кандидатите си. Други методи са включване на популярни обществени личности в листите за вдигане на рейтинга.
2.Г) Партийни организации и контрол.
Прави впечатление че повечето партии са строго йерархични структури. Решенията се вземат от върха, което позволява пълен контрол над всички. Отгоре се определят хората за изборни длъжности и в управлението. Което е един вид диктат. По такъв начин са устроени и повечето ни държавни органи, което позволява решенията да се вземат от малцинство на върха, а всички други са принуждавани да ги изпълняват. Може би има някаква истина в термините „представителна демокрация“, която се шири почти навсякъде и „пряка/директна демокрация“. Със сигурност бъдещето е в други системи на управление.
3. Изводи.
Непременно гласувайте, ако можете. За кого – тука навлизаме в изборни стратегии и лични пристрастия. Допитванията може и да не са точен критерий за избор и да ощетяват някого, като му дават нисък процент. За съжаление и на тези избори се натрапва възможността за избор „на по-малкото зло“ като един от малкото реални шансове за отхвърляне на настоящето. Тези, които са около прага на влизане, изглеждат отчайващо непривлекателни и корумпирани. Една „нова алтернатива“ използва популистки методи, но слаби идеи, с тактическо снишаване напоследък. Показва неуважение и надменност и към собствените си хора, както и уважение към властта и парите в едно старо интервю в ефир. Сред най-малките партии кандидатите са може би и най-достойните, единици такива. Но те са си направили сметката, че не могат да постигнат много в тези избори, и са представили дори по-малко кандидати.
Гласувайте и затова, че властта се опитва индиректно всячески да ви откаже от това ви право. Било с пандемия или други психологически похвати.