Чувствам, че трябва да започна с това, което ми е на сърцето в момента. Въпреки че се получава леко отклонение от тематиката на блога. А и защото все ни обвиняват, че нямаме идеи. (Авторът изказва свои мнения и не твърди 100% достоверност!)
2020.12. България. Здравен апокалипсис. Непрекъснати корупционни скандали. Справедливи протести, независимо дали сме в родината или зад граница. Решение няма. Най-големия ни общ проблем като граждани е управлението на държавата ни. И това според мен е най-важното в момента. От него пряко зависи бъдещето на всички ни и на децата ни, качеството на живота и здравето ни. Неглижирането, несъзнаването, примирението или апатията към ситуацията започнаха да приличат на тихо самоубийство. Много истини непрекъснато излизат в малкото опозиционни медии, които малцина четат. Някои се опитват да намерят изход от ситуацията, което изглежда и най-логично.
Единствения смислен път е да се търси промяна. Законният начин, според Конституцията, е чрез избори. Изборите пък изискват толкова мразените от нас партийни организации. Имаме си вероятно стотина такива регистрирани, и нищо! Мнозинството „избиратели“ търси предимно едноличен лидер и досегашния управленски модел е базиран на възползване от този възглед, чрез издигане и промотиране на някоя удобна личност. (В търговията търсенето определя предлагането!) А всеки различен глас се събира от различни сателитни, уж опозиционни партии (напр. националисти). Очакванията за помощ отвън и някой чужденец да дойде да ни свърши работата изглеждат нереалистични. Лутането продължава безкрайно. Изпитваме крайна нужда от креативност в момента.
Моите изводи. Нужна ни е партийна организация. Наша! Казаха ни го дори някои европейски представители. Но да е добре организирана такава. Както някои ни поучават, има страхотно качествени хора сред нас, способни да управляват добре. Но те са неизвестни никому и трудно разпознаваеми. И дори нямат никакви шансове да се класират на едни избори, защото не са популярни.
Изглежда, че нещата се правят по грешния начин. Защо да се чака безкрайно да се появи някой? А и вече ни писна от псевдо спасители. Не могат ли да влязат в употреба например модерните технологии. Възможно ли е да се създаде организацията (партията) и нейните вътрешни организационни правила от самите избиратели, по техен вкус, и да се чакат кандидатите за представители да се появят измежду тях? Компютрите не лъжат. Използването на програми с отворен код е пътят към пълната прозрачност. Нужни са само подходящите „алгоритми“ (системите от правила, гарантиращи честност) и тяхното реализиране от програмисти (може би безплатно). Има много специалисти, които биха помогнали с идеите си. Видяхме например безброй протестни петиции от такива.
Аз давам за пример моите идеи на неспециалист:
- Изцяло електронна организация (откритост, лесна достъпност от всеки, ефективност);
- Членуване свободно (чрез регистрация), без членски внос, и дарения по избор;
- Собствено финансиране, само от физически лица, с ограничение по максимален размер вноски, без държавни субсидии и дарения от търговци, прозрачно отчитане на всеки разход (ограничават се конфликт на интереси и лобиране, злоупотреби);
- Правила и контрол за прием на кандидатите за длъжности и проучването им. (като вътрешна, на партийно ниво, лустрация; хора без роднински бизнес по права линия за властови позиции и др.);
- Децентрализирано вътрешно управление и избор на органи отдолу нагоре (избягва се контрола на „елита“);
- Организиране на честен вътрешен, изцяло електронен, избор за всички длъжности в организацията и за листи за изборни длъжности. (желателно е по-масово участие на всички за избягване на евентуално купен вот за някой);
- Използване на строги логически и научно обосновани методи за организация и управление (както идеите по-горе).
Медиите лансират често доводите на политици и анализатори, целящи разединение, обезкуражаване, разсейване на вниманието и др. Но ние се убедихме в „качествата“ на елита в България за вече 30 г. „реформи“. Резултатите са ясно видими и съпоставими с други държави. Не бива да разчитаме повече на тях и на хора, излезли от тях. На техни разклонения и обединения. Те ни показах и доказаха, че не са никакъв елит. Не трябва да разчитаме повече и на натрапени ни спасители, водещи до поредното разочарование (визирам царе, пожарникари и т.н.). Нито ще се залъгваме с „избора на по-малкото зло“. Единственият изход е обединение около смислени идеи, масово! Всеки трябва да даде своя принос със способностите си. Днес комуникациите са улеснени. Можем да популяризираме идеи и без родните медии. Има множество начини за представяне и споделяне на информация в мрежата. Важното е да започне да се търси „точната формула“. И всичко ще си дойде на мястото като следствие от нея – конкретни политики, организации и т.н. Не са важни толкова личностите, които да търсим. По-важни са идеите. Защото те могат да ни гарантират стабилност и в бъдещето.
Според мен политическите ориентации на леви, десни, зелени и прочие не са важни. Всеки знае максимата „Разделяй и владей!“ и противоположното в завета на Кубрат : „Обединението прави силата!“. Всяко едно управление приема мерки от различно естество, независимо от цвета си. Добре е те да са адекватни и правилните, а не цвета им. Едно управление трябва да е демократично (свобода и равенство), социално (ориентирано към хората, а не парите), зелено (физическото здраве), и дори нравствено (политика за психическо здраве и развитие на личността). Политика към човека, а не едностранно към парите. (Всеки от нас обича финикийските знаци. Признати са навсякъде по света. И са незаменими в момента. Но с тяхното предназначение се злоупотребява.)
ПП. Оставам верен на идеята на сайта да давам само смислени и практически мнения. Поради непреодолими причини мога само да предоставям идеите си, иначе бих се заел сам с реализацията им. Не търсете контакт с мен, а се опитайте да доразвиете и популяризирате идеите, ако ви допадат.